НОВИНИ

Българските ПР-ве искат Полиция на мисълта

Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Дружеството на ПР специалистите към СБЖ, Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), а също и „индивидуални специалисти“ разпространиха декларация, която по своята същност призовава за Полиция на мисълта.

Следва пълният текст на декларацията с кратки коментари (в червено) към отделните му текстове:

„Ние, професионалистите в сферата на комуникациите, членуващи в ПР организациите Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Дружество на ПР специалистите към СБЖ, Българска академична асоциация по комуникации (БААК) и Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), агенции и индивидуални специалисти в ПР (Знаем си го. Почти всяка преуспяла манекенка или плеймейтка „отваря“ ПР-агенция, става „ПР-специалист“ или „успешна журналистка“/“телевизионна водеща“…)

Водени от намерението постоянно да работим за чиста информационна среда (Какво всъщност означава „чиста информационна среда“ и най-вече – КОЙ определя, какво е „чисто“ и какво – не? Изобщо, съществува ли „чиста информационна среда“, след като има ПР-фирми и специалисти и медии?) и за възможности за свободен избор (Със сигурност – само измежду онези, които вие ни посочите!) и съобразявайки се с етичните принципи и ценности, приети в Етичен кодекс на ПР специалистите в България, декларираме следното:

Категорично обявяваме практиката за да се използват "платени или провокирани коментатори в социалните мрежи и онлайн медиите", известни като "интернет тролове" за неетична и вредна. (Кой определя, кой е „трол“ или „провокиран каментатор“ и на базата на какво? Нима, всеки няма правото на собствен коментар – „провокиран“ от дадено събитие или начина, по който то се отразява/неотразява или изкривява от дадена медия или личност/и, да си състави собствено мнение и да го изрази? Не е ли това в разрез с Конституцията?) Разграничаваме се от използването на платени или провокирани коментатори в социалните мрежи и онлайн медиите и още веднъж заявяваме, че няма да ги използваме в политически или други кампании. (Нима в медиите и ПР-агенциите не се използват платени коментатори, а техните коментари не са провокирани? Нима не се използват т.нар. „платени публикации“, без да се посочва кой ги е платил? Нима разследващите журналисти, не са „провокирани“ от дадени личности, ситуации или събития/скандали? Нима няма „специални тарифи“ за политическите кампании на партии и хора преди избори?)
Противопоставяме се на практиката на създаване и разпространение на фалшиви новини (fake news) и приемаме, че това влияе негативно върху информационната стойност и ползите за гражданите. (Трогателна загриженост! Но, все пак – кой определя какво е fake news? Издигането на барикада от автобуси в Алепо е новина, но „спестяването“ и „отрязването“ от разпространените снимки на веещия се върху нея флаг на терористична ислямистка организация, и просляването на барикадата, като нова „Статуя на свободата“, не е ли „fake news“?! Защо, напр. разпространените масово и очевидно – преднамерено манипулирани „изследвания на общественото мнение“ за Brexit или президентските избори в САЩ се обявяват за „грешки“, а не за опити за повлияване на гласуването посредством „fake news“?)

Всичко това е особено опасно в предизборна ситуация и може да повлияе негативно не само върху изкривяването на резултатите, а и върху отделни хора и техните репутации.

В тази връзка призоваваме:

- Всички политически партии ясно да декларират, че няма да използват платени или провокирани коментатори (интернет тролове) в своите кампании (Ако някой иска – да им вярва, че няма да плащат на тролове, но на модератори, редактори и журналисти ще плащат със сигурност!)
- Всички комуникационни организации, сдружения и практикуващи специалисти да подкрепят настоящата декларация и също да се ангажират с това (Трогателно, но напомнящо „1984“ на Оруел с неговите Министерство на истината и Полиция на мисълта.)

- Всички медии да модерират отговорно коментарите под материалите и да изтриват тези, за които си личи, че са платени или провокирани и/или използват обидни и нецензурни думи. (Или направо казано – цензурата и автцензурата ще осигуряват свободата на словото! За „правилните“ или по-точно – за „платилите повече“ на дадената ПР-фирма и обслужващите я – т.е. също платени медии.)

- Всички администратори на страници, групи или други форми на масова организация в социалните мрежи, да модерират коментарите под постовете. (Колко мило! Какво ли означава думата „модериране“? Не е ли пак, все същото – „изтриване“, „скриване“ и/или „избутване по-надолу“ на коментари, мнения и/или информация, която е неудобна по някакви причини на модератора?!)

- Всички професионалисти, представители на медии и администратори на страници да обявяват публично кои са интернет троловете (О, ето го най-после и „съкровеното желание“ – Н.В. ПР-ът, Н.В. Представителят на медията, Н.В. Администраторът – като същински представители на Полицията на истината! Той, който като „Три в едно“ съчетава обвинител, съдия и екзекутор! Той обвинява – това е трол; той произнася присъдата – това е доказано трол, който следва да бъде „разобличен“ като противник на „Истината“, замърсяващ „чистата информационна среда“; той изпълнява и присъдата – хвърлянето на „кофата с кал“, разобличаването на „врага на народа и демокрацията“, извинете – на трола/провокирания коментатор. Неправилно мислещият обявен за „трол“ или „провокиран коментатор“ няма право на отговор, няма право на защита, но и - което е и най-удобното и търсеното – няма право на изразяване на различно/неизгодно мнение. Сталинската цензура ряпа да яде!)

Вярваме, че тези действия ще допринесат за създаването на по-добра информационна среда и осъществяването на по-добре информиран избор. (Със сигурност това е целта – изборът да бъда основан на информацията, която само и единствено представителите на Министерството на истината имат добре платеното право да формулират и разпространяват!)

Декларацията е показателна. По много причини. Като са толкова загрижени за „Истината“ с главно „И“ и за „чистата информационна среда“, защо ли българските ПР-професионалисти „забравят“ някои „дребни подробности“:

• Точно ПР-фирмите и специалистите, подпомагани от платените медии предлагат своите услуги при това по „специални оферти и тарифи“ за ПР-политическите кампании. И считат за напълно нормално да „обслужват“ онези политици/партии, които могат да платят най-много. Иначе казано, който плати най-много, той е най-близо до Истината?! Колкото повече пари имаш, толкова повече си прав, толкова повече казаното от теб е Истина! Но след като ПР-фирмите и специалистите си разпределят парите от „политическата баница“ с платени късметчета, се оказва, че всъщност тези „истини“ са твърде много. Те се разпределят от ПР-фирми и медии по „преформатирания“ социалистически прицип – Истината се изразява от всекиго според възможностите, до всекиго – според платените пари!

• Защо за ПР-ове и медии е нормално, политик да нарече друг „госпожа Лъжа“ и те да подхванат и разпространяват „в хор“ това изявление? Но, ако някой потребител в социална мрежа, провокиран от това изявление го подкрепи (или му се противопостави, на свой ред обвинявайки автора му в лъжа – все едно е), то той да може да бъде обявен за трол/провокиран коментатор?! Защо, ПР-професионалистите „не забелязват“ че най-големите тролове са всъщност самите те, политиците и платените журналисти и официални коментатори?!

• Много днешните „платени тролове“ и „провокирани коментатори“ по нищо не се различават от партийните „пропагандисти/агитатори“ и/или от платените хора, раздаващи по улиците, слагащи под чистачките на колите или пускащи по пощенските ни кутии „флаери“ на дадени политически партии и реклами на фирми. Когато някой ти подаде „флаер“ на улицата, не го питаш, как се казва и къде живее, а и не го обвиняваш и разобличаваш за откровените лъжи и преувеличавания на достойнствата, толкова „красиво оформени“ на листовката от съответния „ПР-професионалист“. Знаеш, че той е на най-ниските стъпала в йерарахията на ПР-фирмите и рекламните агенции и „заработва хляба си“. И просто (както става в 99% от случаите) флаерът „отлита“ в първото кошче за боклук. „ПР-професионалистът“ добре знае това, но не му „пука“ за реалния резултат – той е взел парите, отчел е поредния „ивент“ от ПР-плана на кампанията и „балъците се хващат“.

Така беше. Но не и сега. Мнозинството от политически активните хора са достатъчно умни за да се впечатлят от троловете – платени или не. „Кофти ситуация“ за „ПР-професионалистите“, защото може да им „секнат паричките“.

• Политическата кампания започна и политици и партии се надпреварват да ни „облъчват“ на принципа „Никой не може да ви обещае толкова много, колкото аз мога!“. Но, точно те - ПР-професионалистите и журналистите са тези, които оформят тези очеизвадно лъжливи изявления! Кой тогава „замърсява“ лелеяното „чисто информационно пространство“, кой произвежда и разпространява лъжи, модно наричани „fake news“?!

• Борбата на информационните агенции и медиите, „кой първи да съобщи“ дадена новина, в съчетание с огромния информационен поток и позозаващите се една на друга медии и агенции (което съвсем скрива първоизточника) сама по себе си оставя на „втори план“ проверката на достоверността на информацията от „черноработниците“ в медиите. Евентуалното самоопровергаване не се „котира“. Важното е да си първи - което носи клиенти или посетители, а за да си „сложиш тенекията“ - можеш да се позовеш на някого. Добавете към това и политическите и/или наложените от правителства и/или собственици на медии ограничения по линия на водещата се информационна война (от типа на „нашите“ не лъжат, но „чуждите“ са лъжци; ние казваме истината, другите водят лъжлива пропагандна кампания и трябва да бъдат заглушени – независимо от средствата).

• Независимо от това, дали на „ПР-професионалистите“ им харесва или не, но в момента сме свидетели на „смъртта“ на доверието към основните медии (mainstream media), които представляват едно от основните им „оръжия за масово заблуждаване". Хората отдавна вече не им вярват и за да си съставят мнение се стремят да получат информация от повече източници – дори и противоречащи си. Стигна се до там, че напр. немски потребители откровено заявяват в социалните мрежи, че четат чужди медии за да разберат истината за ставащото в Германия. В България е почти същото – търсят се т.нар. „алтернативни медии“ и блогове, които не спестяват неудобните факти. А да се опитваш със силови мерки да „съживиш мъртвеца“, наречен основни масови медии – с цензура, публично заклеймяване и „модериране“ е невъзможно, глупаво, безсмилено и дори – извратено, защото е своеобразна форма на „медийна некрофилия“. Да не говорим, че е антидемократично.

• ПР-овете и журналистите загубиха доверието на хората. Това е естествена последица от факта, че повечето от тях откровено обслужват политици, партии или предоставящи им грантове НПО-та. Ето и пример за това. В България е прието да се говори срещу т.нар. „черен ПР“. Прието е да се говори също и срещу купуването на гласове по изборите срещу „10-20 лева“, „капачки за буркани“ или „кебапчета и бира“.

Но, оказва се, че всъщност, „черният ПР“ от години е „реабилитиран“ – от времето на предизборната кампания на Барак Хюсеин Обама за втория му мандат. Просто, осветлявайки и умело коментирайки истински събития от преди 30-40 години за противниците му, ПР-овете на Обама са осигурявали „правото на избирателите“ да направят своя „информиран избор“.

Пак тогава, в хода на кампанията, пак по инициатива на „ПР-професионалисти“, на избирателите бяха раздавани GSM-и - т.нар. „Обамафони“.

Между купуването на гласове с GSM и капачки за буркани няма друга разлика, освен във финансовите възможности на купуващия гласовете.

Защо българските ПР-професионалисти и журналисти не пожелаха да видят и отразят всичко това? Защо, през миналата година вкупом се „хвърлиха на амрбазурата“ да манипулират българите в полза на Клинтън и срещу Тръмп (кампанията срещу него продължава в българските медии и понастоящем)? Защото Барак Хюсеин Обама и Хилари Клинтън са били „правилните хора“ на онези, които са плащали и плащат на българските ПР-професионалисти и журналисти ли?

• Комбинацията, амалгамата от ПР-ове и журналисти/медии узурпира т.нар. „четвърта власт“ и откровено злоупотребява с нея.

Политиците от слуги на народа и изразители на исканията и нуждите му се превърнаха в „лидери“, в някакъв „елит“, считащ, че е призван или богоизбран да насочва народа, да го „вкарва в правия път“, който единствено те – пожизнените членове на „елита“, могат да определят. Стигнаха до абсурда да вярват и твърдят, че народът е противник на демокрацията или както бившият вече президент на Германия Гаук заяви в интервю „Ние нямаме проблем с елитите, ние имаме проблеми с народите.“

Защо ли, и ПР-професионалисти, и журналисти/медии не искат да забележат този абсурд – народът е проблем за властта на народа (защото демокрация одначава точно това)?! Може би, те - като своеобразни „обслужващи“ „елита“ – се саморазглеждат и като част от него? Но, Планше, колкото и да е умен, находчив, изобретателен, колкото и умело да послъгва, си остава слуга. Той не е д’Артанян и в крайна сметка прави това, което нареди господарят му.

В светлината на всичко това, воплите и заклинанията за някакъв медиен и интернет „лов на вещици", за разобличаването на тролове, на провокирани коментатори, за цензура, за модериране и т.н. в медиите и интернет, не са нищо повече от своеобразен опит за псевдодемократично налагане на „правилните истини“, на „правилната демокрация“, без да се държи сметка, че самото „налагане“ превръща демокрацията в нейния антипод – тоталитаризма.

Това е и една естествена реакция – последно средство за себедоказване на „слугите“ пред „господарите“ и „оправдаване“ на огромните пари, които им се дават. Особено след масовите провали на ПР-а на президентските избори.

Те говорят и за нисък професионализъм - ако изобщо има някакъв останал. И за неспособност да се разбере една простичка истина – днес няма как да се накарат хората да приемат „черното за бяло и обратното“. Защото „професиналистите“ изглежда вярват в собствената си пропаганда и са забравили (ако изобщо са ги знаели), две фрази на Ейбрахам Линкълн:

„Можеш да заблудиш всички хора за известно време и накои хора през цялото време, но не можеш да заблудиш всички хора през цялото време.“

и

„Аз твърдо вярвам в хората. Ако им се даде истината, може да се разчита, че те ще се справят с всякаква национална криза. Най-важното е да им се представят реалните факти.“

Огромната част от българските ПР-фирми и индивидуални „специалисти“ са неспособни да разберат, казаното от Линкълн. В политическите отношения те са производни на политическите партии. Създавани са от тях, издържани са от тях и заедно с тях прекъсват „връзките с обществеността“, като се отделят от народа и му се противопоставят, въобразявайки си, че могат да го манипулират. Което „по подразбиране“ ги обрича на неуспех.

И декларацията всъщност е само едно признание за собственото безсилие, един закъснял некролог на българския политичски ПР в сегашния му вид.

Не пропускайте и други интересни истории, присъединете се към нас във Facebook и Twitter!

Web Hosting
Споделете важното за вас - напишете вашите новини! ИСКАМ

FREE-BG.NET

Free-bg.net е иновативен проект, стартирал като социално-информационна мрежа, но с течение на времето акцентът пада все повече върху информацията. Материалите излизат извън рамката на новините на „традиционните медии“. За да не искате да пропуснете най-интересните неща - ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ!

Likes от Вас - Новините от нас